слепи

Речник на българския език

1. слепи — мн. ч.

слепи е производна форма на сляп (мн. ч.).

2. слепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

слепи е производна форма на слепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. слепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

слепи е производна форма на слепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. слепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

слепи е производна форма на слепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. слепи — повелително наклонение, ед. ч.

слепи е производна форма на слепя (повелително наклонение, ед. ч.).