кьорав

Речник на българския език

кьо̀рав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кьоръв
  • кьораф
  • кьоръф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кьо-рав
непълен член кьо-ра-вия
пълен член кьо-ра-ви-ят
ж. р. кьо-ра-ва
членувано кьо-ра-ва-та
ср. р. кьо-ра-во
членувано кьо-ра-во-то
мн. ч. кьо-ра-ви
членувано кьо-ра-ви-те