ослепял

Речник на българския език

1. ослепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ослепял е производна форма на ослепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ослепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

ослепял е производна форма на ослепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. ослепял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ослепял е производна форма на ослепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. ослепял — мин. деят. св. прич. м. р.

ослепял е производна форма на ослепея (мин. деят. св. прич. м. р.).