лековерен

Речник на българския език

лековѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лековѐрна, лековѐрно, мн. лековѐрни, прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни.

Грешни изписвания (7)

  • лековерин
  • лекуверен
  • лекуверин
  • ликоверен
  • ликоверин
  • ликуверен
  • ликуверин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-ко-ве-рен
непълен член ле-ко-вер-ния
пълен член ле-ко-вер-ни-ят
ж. р. ле-ко-вер-на
членувано ле-ко-вер-на-та
ср. р. ле-ко-вер-но
членувано ле-ко-вер-но-то
мн. ч. ле-ко-вер-ни
членувано ле-ко-вер-ни-те