дете

Речник на българския език

детѐ съществително име, среден род (тип 67) редактиране

Значение

мн. деца̀, ср.
1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството. Литература за деца.
2. Син или дъщеря по отношение на родителите; рожба. Имам две деца.
3. Прен. Душевно чист, наивен човек.
4. Само мн. Потомци; по-младо поколение. Бащи и деца.
5. Прен. Представител, носител на нещо. Дете на природата.
същ. умал. детѐнце, мн. детѐнца, ср. Хубаво детенце.
Галено дете. — Човек, който се ползва с привилегии или благоразположение.
Дете в майка проплака/пропищя. — Положението е много тежко, безизходно (обикн. поради жестокости).
Нямам ни дете, ни коте. 1. — Бездетен съм.
2. Самотен съм.
Ставам дете. — Държа се неразумно, глупаво.
Мамино детенце.Ирон. Разглезен младеж.

Грешни изписвания (1)

  • дите

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-те
членувано де-те-то
мн.ч. де-ца
членувано де-ца-та