рожба

Речник на българския език

ро̀жба — съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. рожби, ж.
1. Дете по отношение на родителите си. Свидна рожба. Мъжка рожба.
2. Малкото на живо същество.
3. Разг. Добив, родитба, реколта (обикн. от едно дърво).
4. Прен. Творение, творба, произведение, създание, дело. Този речник е моя рожба.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • рожбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рож-ба
членувано рож-ба-та
мн.ч. рож-би
членувано рож-би-те
звателна форма рож-бо

Връзки