кърмаче

Речник на българския език

кърма̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кърма̀чета, ср. Дете, което суче мляко. Детето е още кърмаче.

Грешни изписвания (3)

  • кармаче
  • кармачи
  • кърмачи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-ма-че
членувано кър-ма-че-то
мн.ч. кър-ма-че-та
членувано кър-ма-че-та-та