следствие

Речник на българския език

слѐдствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. следствия, ср.
1. Това, което е в зависимост от определена причина; последица, резултат, извод, ефект. Следствие от тази луда любов е детето.
2. Спец. В криминологията и съдебното дело — изясняване на обстоятелствата около едно престъпление — мотиви, улики, извършител, доказана вина. Предварително следствие.прил. следствен, следствена, следствено, мн. следствени. Следствено дело.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. след-с-твие
членувано след-с-тви-е-то
мн.ч. след-с-твия
членувано след-с-тви-я-та