гол

Речник на българския език

1. гол съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

го̀ла, го̀ло, мн. го̀ли, прил.
1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.
2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. Гола маса. Голи клони. Голо поле.
3. Който не е покрит с косми, козина, пера. Гола глава. Голо птиченце.
4. Който е леко или лошо облечен. Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.
5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди.Гол-голеничък. Разг. Съвсем гол.
С голи ръце.Разг. Без оръжие или без инструменти.



го̀лът, го̀ла, мн. го̀лове, (два) го̀ла, м. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гол
непълен член го-ла
пълен член го-лът
мн.ч. го-ло-ве
членувано го-ло-ве-те
бройна форма го-ла
звателна форма

2. гол прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

го̀ла, го̀ло, мн. го̀ли, прил.
1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.
2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. Гола маса. Голи клони. Голо поле.
3. Който не е покрит с косми, козина, пера. Гола глава. Голо птиченце.
4. Който е леко или лошо облечен. Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.
5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди.Гол-голеничък. Разг. Съвсем гол.
С голи ръце.Разг. Без оръжие или без инструменти.



го̀лът, го̀ла, мн. го̀лове, (два) го̀ла, м. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гол
непълен член го-лия
пълен член го-ли-ят
ж. р. го-ла
членувано го-ла-та
ср. р. го-ло
членувано го-ло-то
мн. ч. го-ли
членувано го-ли-те

3. гол междуметие (тип 190) редактиране

Значение

го̀ла, го̀ло, мн. го̀ли, прил.
1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.
2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. Гола маса. Голи клони. Голо поле.
3. Който не е покрит с косми, козина, пера. Гола глава. Голо птиченце.
4. Който е леко или лошо облечен. Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.
5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди.Гол-голеничък. Разг. Съвсем гол.
С голи ръце.Разг. Без оръжие или без инструменти.



го̀лът, го̀ла, мн. го̀лове, (два) го̀ла, м. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.