бедняк

Речник на българския език

бедня̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. бедня̀ци, м. Беден човек; сиромах. Само бедняци се събират тук.
прил. бедня̀шки, бедня̀шка, бедня̀шко, мн. бедня̀шки. Бедняшки къщи.

Грешни изписвания (1)

  • бидняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бед-няк
непълен член бед-ня-ка
пълен член бед-ня-кът
мн.ч. бед-ня-ци
членувано бед-ня-ци-те
бройна форма бед-ня-ци
звателна форма бед-ня-ко