непокрит

Речник на българския език

непокрѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • непукрит
  • нипокрит
  • нипукрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-пок-рит
непълен член не-пок-ри-тия
пълен член не-пок-ри-ти-ят
ж. р. не-пок-ри-та
членувано не-пок-ри-та-та
ср. р. не-пок-ри-то
членувано не-пок-ри-то-то
мн. ч. не-пок-ри-ти
членувано не-пок-ри-ти-те