окъсан

Речник на българския език

1. окъ̀сан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • окъсън
  • укъсан
  • укъсън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. окъ-сан
непълен член окъ-са-ния
пълен член окъ-са-ни-ят
ж. р. окъ-са-на
членувано окъ-са-на-та
ср. р. окъ-са-но
членувано окъ-са-но-то
мн. ч. окъ-са-ни
членувано окъ-са-ни-те

2. окъсан — мин. страд. прич. м. р.

окъсан е производна форма на окъсам (мин. страд. прич. м. р.).