лишен

Речник на българския език

1. лѝшен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

лѝшна, лѝшно, мн. лѝшни, прил. Остар. Който е излишен, ненужен, свободен.
За лишен път.Разг. За последен път. За лишен път те моля.

Грешни изписвания (1)

  • лишин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ли-шен
непълен член ли-ше-ния
пълен член ли-ше-ни-ят
ж. р. ли-ше-на
членувано ли-ше-на-та
ср. р. ли-ше-но
членувано ли-ше-но-то
мн. ч. ли-ше-ни
членувано ли-ше-ни-те

2. лишен — мин. страд. прич. м. р.

лишен е производна форма на лиша (мин. страд. прич. м. р.).