ненужен

Речник на българския език

нену̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нену̀жна, нену̀жно, мн. нену̀жни, прил. Който не е нужен, не е полезен; излишен. Ненужна книга.

Грешни изписвания (3)

  • ненужин
  • нинужен
  • нинужин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ну-жен
непълен член не-нуж-ния
пълен член не-нуж-ни-ят
ж. р. не-нуж-на
членувано не-нуж-на-та
ср. р. не-нуж-но
членувано не-нуж-но-то
мн. ч. не-нуж-ни
членувано не-нуж-ни-те