безсмѝслен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
безсмѝслена, безсмѝслено, мн. безсмѝслени, прил.
1. Който е лишен от смисъл. Безсмислен поглед.
2. Който няма основание; напразен. Безсмислена жертва.
нареч. безсмѝслено. Вече е безсмислено да тръгвам.
същ. безсмѝсленост, безсмислеността̀, ж.
същ. безсмѝслие, ср. Той осъзна цялото безсмислие на постъпката си.
1. Който е лишен от смисъл. Безсмислен поглед.
2. Който няма основание; напразен. Безсмислена жертва.
нареч. безсмѝслено. Вече е безсмислено да тръгвам.
същ. безсмѝсленост, безсмислеността̀, ж.
същ. безсмѝслие, ср. Той осъзна цялото безсмислие на постъпката си.
Синоними
- неразумен, несмислен, глупав, безразсъден, неблагоразумен, абсурден, нелеп, неразбран, нелогичен
- безцелен, напразен, безпредметен, безсъдържателен, безсолен
- бездарен, нескопосан, неправилен
- безполезен, несъстоятелен
- безплоден, безуспешен, безрезултатен
- безпричинен, неоснователен, неоправдан
- несериозен
- празен
- жалък, лош, противен
- ненужен, непотребен, излишен
Грешни изписвания (7)
- безсмислин
- бесмислен
- бесмислин
- бизсмислен
- бизсмислин
- бисмислен
- бисмислин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-смис-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-смис-ле-ния | ||
| пълен член | без-смис-ле-ни-ят | ||
| ж. р. | без-смис-ле-на | ||
| членувано | без-смис-ле-на-та | ||
| ср. р. | без-смис-ле-но | ||
| членувано | без-смис-ле-но-то | ||
| мн. ч. | без-смис-ле-ни | ||
| членувано | без-смис-ле-ни-те | ||