бездарен

Речник на българския език

безда̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безда̀рна, безда̀рно, мн. безда̀рни, прил. Който е лишен от талант, от дарба; посредствен. Бездарен поет. Бездарно произведение.
същ. безда̀рност, бездарността̀, ж. Бездарността е много пробивна.

Грешни изписвания (3)

  • бездарин
  • биздарен
  • биздарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-да-рен
непълен член без-дар-ния
пълен член без-дар-ни-ят
ж. р. без-дар-на
членувано без-дар-на-та
ср. р. без-дар-но
членувано без-дар-но-то
мн. ч. без-дар-ни
членувано без-дар-ни-те