негодник

Речник на българския език

него̀дник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. него̀дници, м.
1. Подъл, низък, долен човек.
2. Разг. Човек, който не е годен за някаква работа; неспособен човек.

Грешни изписвания (3)

  • негоднек
  • нигоднек
  • нигодник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-год-ник
непълен член не-год-ни-ка
пълен член не-год-ни-кът
мн.ч. не-год-ни-ци
членувано не-год-ни-ци-те
бройна форма не-год-ни-ци
звателна форма не-год-ни-ко