ху̀бостник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. ху̀бостници, м. Разг. Пренебр. Лош човек; негодник, непрокопсаник. Оня хубостник да не ми се мярка пред очите.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- хубоснек
- хубосник
- хубостнек
- хубуснек
- хубусник
- хубустнек
- хубустник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ху-бос-т-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ху-бос-т-ни-ка | |
| пълен член | ху-бос-т-ни-кът | |
| мн.ч. | ху-бос-т-ни-ци | |
| членувано | ху-бос-т-ни-ци-те | |
| бройна форма | ху-бос-т-ни-ци | |
| звателна форма | ху-бос-т-ни-ко | |