проклетник

Речник на българския език

проклѐтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. проклетници, м. Проклет (във 2 знач. ) човек.

Грешни изписвания (3)

  • проклетнек
  • пруклетнек
  • пруклетник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-лет-ник
непълен член прок-лет-ни-ка
пълен член прок-лет-ни-кът
мн.ч. прок-лет-ни-ци
членувано прок-лет-ни-ци-те
бройна форма прок-лет-ни-ци
звателна форма прок-лет-ни-ко