1.
проклетѝя
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. проклетии, ж.
1. Клетва, проклятие.
2. Нещастие, злина.
3. Само ед. Качество на проклет. Проклетията му няма граници.
4. Зъл, лош човек; проклетник. Той е една проклетия.
1. Клетва, проклятие.
2. Нещастие, злина.
3. Само ед. Качество на проклет. Проклетията му няма граници.
4. Зъл, лош човек; проклетник. Той е една проклетия.
Синоними
- злина, лошавина, лошотия, лошота, злонравие, злопаметност, злопаметство, злоба
- (прил.) проклет, зъл, злопаметен
- намусен човек, темерут, проклетник
- яд
Грешни изписвания (4)
- проклетиъ
- проклития
- пруклетия
- пруклития
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | прок-ле-тия | |
|---|---|---|
| членувано | прок-ле-ти-я-та | |
| мн.ч. | прок-ле-тии | |
| членувано | прок-ле-ти-и-те | |
| звателна форма | — | |