темерут

Речник на българския език

темеру̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. темеру̀ти, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец.
прил. темеру̀тски, темеру̀тска, темеру̀тско, мн. темеру̀тски. Темерутски навици.

Грешни изписвания (3)

  • темирут
  • тимерут
  • тимирут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ме-рут
непълен член те-ме-ру-та
пълен член те-ме-ру-тът
мн.ч. те-ме-ру-ти
членувано те-ме-ру-ти-те
бройна форма те-ме-ру-ти
звателна форма те-ме-ру-те