недружелюбен

Речник на българския език

недружелю̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

недружелю̀бна, недружелю̀бно, мн. недружелю̀бни, прил. Който не е дружелюбен; враждебен. Недружелюбен човек.
същ. недружелю̀бност, недружелюбността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • недрожелюбен
  • недрожелюбин
  • недрожилюбен
  • недрожилюбин
  • недружелюбин
  • недружилюбен
  • недружилюбин
  • нидрожелюбен
  • нидрожелюбин
  • нидрожилюбен
  • нидрожилюбин
  • нидружелюбен
  • нидружелюбин
  • нидружилюбен
  • нидружилюбин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нед-ру-же-лю-бен
непълен член нед-ру-же-люб-ния
пълен член нед-ру-же-люб-ни-ят
ж. р. нед-ру-же-люб-на
членувано нед-ру-же-люб-на-та
ср. р. нед-ру-же-люб-но
членувано нед-ру-же-люб-но-то
мн. ч. нед-ру-же-люб-ни
членувано нед-ру-же-люб-ни-те