студен

Речник на българския език

1. студѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

студѐна, студѐно, мн. студѐни, прил.
1. Който е с ниска температура; хладен, леден, мразовит. Студена храна. Студени ръце.
2. Прен. Безчувствен, безстрастен, апатичен. Студена жена.
3. Прен. Строг, суров, неприветлив. Студен поглед. Студени очи.
4. Който се осъществява, без да се загрява. Студено гладене.
5. Прен. За цвят който не е ярък, искрящ, топъл. Картина със студени цветове.
нареч. студѐно.
същ. студенина̀, ж. (във 2, 3 и 5 знач.).
Студен душ. — Къпане под душ със студена вода.
Студена война. — След Втората световна война период на политическо напрежение, недоверие между страните от капиталистическата и социалистическата система, изразил се в ограничаване на контактите и засилване на въоръжението.
Избива ме студена пот.Разг. Обхваща ме силно притеснение, страх.
Пия (една) студена вода.Разг. Преглъщам несполука.
Поливам със студена вода/със студен душ. — Охлаждам ентусиазма, радостта на някого, като му съобщавам нещо неприятно.
Студено ми е/става ми студено. — Изпитвам/започвам да изпитвам студ.

Грешни изписвания (1)

  • стоден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сту-ден
непълен член сту-де-ния
пълен член сту-де-ни-ят
ж. р. сту-де-на
членувано сту-де-на-та
ср. р. сту-де-но
членувано сту-де-но-то
мн. ч. сту-де-ни
членувано сту-де-ни-те

2. Студѐн географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Стоден