потаен

Речник на българския език

1. пота̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

пота̀йна, пота̀йно, мн. пота̀йни, прил.
1. Който е скрит, не се вижда. Потайна доба.
2. Който крие нещо, не споделя. Потаен човек.

Грешни изписвания (3)

  • потаин
  • путаен
  • путаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-та-ен
непълен член по-тай-ния
пълен член по-тай-ни-ят
ж. р. по-тай-на
членувано по-тай-на-та
ср. р. по-тай-но
членувано по-тай-но-то
мн. ч. по-тай-ни
членувано по-тай-ни-те

2. потаен — мин. страд. прич. м. р.

потаен е производна форма на потая (мин. страд. прич. м. р.).