стаен

Речник на българския език

1. ста̀ен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ста̀я

Грешни изписвания (1)

  • стаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ен
непълен член ста-е-ния
пълен член ста-е-ни-ят
ж. р. ста-е-на
членувано ста-е-на-та
ср. р. ста-е-но
членувано ста-е-но-то
мн. ч. ста-е-ни
членувано ста-е-ни-те

2. ста̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ен
непълен член стай-ния
пълен член стай-ни-ят
ж. р. стай-на
членувано стай-на-та
ср. р. стай-но
членувано стай-но-то
мн. ч. стай-ни
членувано стай-ни-те

3. стаен — мин. страд. прич. м. р.

стаен е производна форма на стая (мин. страд. прич. м. р.).