притаен

Речник на българския език

1. притаен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-та-ен
непълен член при-та-е-ния
пълен член при-та-е-ни-ят
ж. р. при-та-е-на
членувано при-та-е-на-та
ср. р. при-та-е-но
членувано при-та-е-но-то
мн. ч. при-та-е-ни
членувано при-та-е-ни-те

2. притаен — мин. страд. прич. м. р.

притаен е производна форма на притая (мин. страд. прич. м. р.).