1.
та̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
та̀йна, та̀йно, мн. та̀йни, прил.
1. Който се пази в тайна; неизвестен. Таен проход. Тайни мисли.
2. Който е непонятен, неясен; тайнствен, загадъчен. Тайни знаци.
нареч. та̀йно.
• Тайна вечеря. — Последната вечеря на Исус с учениците му на Пасха преди предателството.
1. Който се пази в тайна; неизвестен. Таен проход. Тайни мисли.
2. Който е непонятен, неясен; тайнствен, загадъчен. Тайни знаци.
нареч. та̀йно.
• Тайна вечеря. — Последната вечеря на Исус с учениците му на Пасха преди предателството.
Синоними
- скрит, скришен, прикрит, потаен, притаен, невидим, анонимен, тъмен, задкулисен, тайнствен, загадъчен
- подмолен, нелегален, конспиративен
- неразгадаем, непонятен
- поверителен, секретен, доверителен, дискретен, конфиденциален
- съкровен, интимен
- езотеричен
- неясен, неразбираем
- интригантски, непочтен
- коварен, лукав, измамнически
- посветен в тайна, доверен
- неизразен, необясним, смътен
- мистериозен
- уединен, усамотен
Грешни изписвания (1)
- таин
2. таен — мин. страд. прич. м. р.
таен е производна форма на тая (мин. страд. прич. м. р.).