посветен

Речник на българския език

1. посветѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

посветѐна, посветѐно, мн. посветѐни, прил.
1. Който се е отдал, обрекъл на нещо, на някого. Посветен на идея.
2. За художествено или научно произведение — в който се разглежда някакъв проблем. Посветените на този проблем изследвания са малко.
3. За някакво съчинение или творба — който цели да изрази обич, уважение, почит, благодарност и др. под. Книгата е посветена на дъщеря му.
4. Който е осведомен за нещо (обикновено за тайна).

Грешни изписвания (3)

  • посвитен
  • пусветен
  • пусвитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пос-ве-тен
непълен член пос-ве-те-ния
пълен член пос-ве-те-ни-ят
ж. р. пос-ве-те-на
членувано пос-ве-те-на-та
ср. р. пос-ве-те-но
членувано пос-ве-те-но-то
мн. ч. пос-ве-те-ни
членувано пос-ве-те-ни-те

2. посветен — мин. страд. прич. м. р.

посветен е производна форма на посветя (мин. страд. прич. м. р.).

3. посветен — мин. страд. прич. м. р.

посветен е производна форма на посветя (мин. страд. прич. м. р.).