отреден

Речник на българския език

1. о̀треден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. о̀тред

Грешни изписвания (3)

  • отредин
  • отриден
  • отридин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ре-ден
непълен член от-ре-де-ния
пълен член от-ре-де-ни-ят
ж. р. от-ре-де-на
членувано от-ре-де-на-та
ср. р. от-ре-де-но
членувано от-ре-де-но-то
мн. ч. от-ре-де-ни
членувано от-ре-де-ни-те

2. отреден — мин. страд. прич. м. р.

отреден е производна форма на отредя (мин. страд. прич. м. р.).