1.
усамотѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. усамотя̀вам се
Грешни изписвания (7)
- осамотен
- осамутен
- осъмотен
- осъмутен
- усамутен
- усъмотен
- усъмутен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уса-мо-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | уса-мо-те-ния | ||
| пълен член | уса-мо-те-ни-ят | ||
| ж. р. | уса-мо-те-на | ||
| членувано | уса-мо-те-на-та | ||
| ср. р. | уса-мо-те-но | ||
| членувано | уса-мо-те-но-то | ||
| мн. ч. | уса-мо-те-ни | ||
| членувано | уса-мо-те-ни-те | ||
2. усамотен — мин. страд. прич. м. р.
усамотен е производна форма на усамотя се (мин. страд. прич. м. р.).