усамотеният

Речник на българския език

1. усамотеният — м. р. пълен член

усамотеният е производна форма на усамотен (м. р. пълен член).

2. усамотеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

усамотеният е производна форма на усамотя се (мин. страд. прич. м. р. пълен член).