усамотено

Речник на българския език

1. усамотѐно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • осамотено
  • осамотену
  • осамутено
  • осамутену
  • осъмотено
  • осъмотену
  • осъмутено
  • осъмутену
  • усамотену
  • усамутено
  • усамутену
  • усъмотено
  • усъмотену
  • усъмутено
  • усъмутену

2. усамотено — ср. р.

усамотено е производна форма на усамотен (ср. р.).

3. усамотено — мин. страд. прич. ср. р.

усамотено е производна форма на усамотя се (мин. страд. прич. ср. р.).