доверѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
доверѝтелна, доверѝтелно, мн. доверѝтелни, прил. В който се проявява доверие към някого, че ще запази нещо в тайна. Доверителен разговор. Доверителен тон.
същ. доверѝтелност, доверителността̀, ж.
същ. доверѝтелност, доверителността̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- доверителин
- доверитилен
- доверитилин
- довирителен
- довирителин
- довиритилен
- довиритилин
- дуверителен
- дуверителин
- дуверитилен
- дуверитилин
- дувирителен
- дувирителин
- дувиритилен
- дувиритилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | до-ве-ри-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | до-ве-ри-тел-ния | ||
| пълен член | до-ве-ри-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | до-ве-ри-тел-на | ||
| членувано | до-ве-ри-тел-на-та | ||
| ср. р. | до-ве-ри-тел-но | ||
| членувано | до-ве-ри-тел-но-то | ||
| мн. ч. | до-ве-ри-тел-ни | ||
| членувано | до-ве-ри-тел-ни-те | ||