тайна

Речник на българския език

1. та̀йна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. та̀йни, ж.
1. Това, което се пази да не се узнае от другиго. Умееш ли да пазиш тайна? Това е моята тайна.
2. Загадка, неяснота. Как работи тая машина, си остана тайна за мене.
3. Обикн. мн. Тайнственост, потайност. Тайните на мафията. Тайните на нощния живот.

Грешни изписвания (1)

  • тайнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-на
членувано тай-на-та
мн.ч. тай-ни
членувано тай-ни-те
звателна форма

2. тайна — ж. р.

тайна е производна форма на таен (ж. р.).