енигма

Речник на българския език

енѝгма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. енѝгми, ж. Загадка.
прил. енигматѝчен, енигматѝчна, енигматѝчно, мн. енигматѝчни.

Грешни изписвания (3)

  • енигмъ
  • инигма
  • инигмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ениг-ма
членувано ениг-ма-та
мн.ч. ениг-ми
членувано ениг-ми-те
звателна форма