гатанка

Речник на българския език

га̀танка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. га̀танки, ж. Изречение, израз, които изискват чрез посочените характерни признаци на някой предмет да се назове самият предмет.

Грешни изписвания (3)

  • гатанкъ
  • гатънка
  • гатънкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-тан-ка
членувано га-тан-ка-та
мн.ч. га-тан-ки
членувано га-тан-ки-те
звателна форма