загадка

Речник на българския език

зага̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зага̀дки, ж.
1. Нещо неясно, неразкрито, необяснено или необяснимо. Нейното появяване в града беше за мене загадка. Загадките на вселената.
2. Само мн. Намеци, недомлъвки. Говоря със загадки.

Грешни изписвания (7)

  • загадкъ
  • загатка
  • загаткъ
  • зъгадка
  • зъгадкъ
  • зъгатка
  • зъгаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-гад-ка
членувано за-гад-ка-та
мн.ч. за-гад-ки
членувано за-гад-ки-те
звателна форма