връзка

Речник на българския език

връ̀зка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. връ̀зки, ж.
1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.
2. Разг. Вратовръзка.
3. Няколко еднакви предмета, свързани заедно. Една връзка магданоз.
4. Контакт. Външнотърговски връзки. Нарушена е връзката между отделните предприятия. Влязох във връзка с един учен от чужбина. Постоянно съм във връзка със сина си.
5. Взаимозависимост. Връзка между теория и практика.
6. Близост, взаимно общуване. Не поддържам никаква връзка с тях. Любовна връзка.
7. Само мн. Близки отношения, познанство с влиятелни хора, на чиято подкрепа разчитам при нужда. Имаш ли връзки в болницата? Стига с тия връзки!

Грешни изписвания (1)

  • връзкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връз-ка
членувано връз-ка-та
мн.ч. връз-ки
членувано връз-ки-те
звателна форма