общуване

Речник на българския език

общу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • общувъне
  • убщуване
  • убщувъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-щу-ва-не
членувано об-щу-ва-не-то
мн.ч. об-щу-ва-ния
членувано об-щу-ва-ни-я-та