съжителство

Речник на българския език

съжѝтелство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Съвместно живеене с друг/други. Странно съжителство между куче и котка.

Грешни изписвания (7)

  • сажителство
  • сажителству
  • сажитилство
  • сажитилству
  • съжителству
  • съжитилство
  • съжитилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-жи-тел-с-т-во
членувано съ-жи-тел-с-т-во-то
мн.ч. съ-жи-тел-с-т-ва
членувано съ-жи-тел-с-т-ва-та