съвместен

Речник на българския език

1. съвмѐстен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съвмѐстна, съвмѐстно, мн. съвмѐстни, прил. Който се извършва заедно с други; общ. Съвместна работа. Съвместен живот.
нареч. съвмѐстно.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • савместен
  • савместин
  • съвместин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съв-мес-тен
непълен член съв-мес-т-ния
пълен член съв-мес-т-ни-ят
ж. р. съв-мес-т-на
членувано съв-мес-т-на-та
ср. р. съв-мес-т-но
членувано съв-мес-т-но-то
мн. ч. съв-мес-т-ни
членувано съв-мес-т-ни-те

2. съвместен — мин. страд. прич. м. р.

съвместен е производна форма на съвместя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки