съвместя

Речник на българския език

съвместя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съвместъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съв-мес-тя съв-мес-тим
2 лице съв-мес-тиш съв-мес-ти-те
3 лице съв-мес-ти съв-мес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съв-мес-тих съв-мес-тих-ме
2 лице съв-мес-ти съв-мес-тих-те
3 лице съв-мес-ти съв-мес-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съв-мес-тях съв-мес-тях-ме
2 лице съв-мес-те-ше съв-мес-тях-те
3 лице съв-мес-те-ше съв-мес-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвместил съм съвместила съм съвместило съм съвместили сме
2 лице съвместил си съвместила си съвместило си съвместили сте
3 лице съвместил е съвместила е съвместило е съвместили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съвместил бях съвместила бях съвместило бяхме съвместили
2 лице беше съвместил беше съвместила беше съвместило бяхте съвместили
3 лице беше съвместил беше съвместила беше съвместило бяха съвместили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съвместя ще съвместим
2 лице ще съвместиш ще съвместите
3 лице ще съвмести ще съвместят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съвместил ще съм съвместила ще съм съвместило ще сме съвместили
2 лице ще си съвместил ще си съвместила ще си съвместило ще сте съвместили
3 лице ще е съвместил ще е съвместила ще е съвместило ще са съвместили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съвместя щяхме да съвместим
2 лице щеше да съвместиш щяхте да съвместите
3 лице щеше да съвмести щяха да съвместят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съвместил щях да съм съвместила щях да съм съвместило щяхме да сме съвместили
2 лице щеше да си съвместил щеше да си съвместила щеше да си съвместило щяхте да сте съвместили
3 лице щеше да е съвместил щеше да е съвместила щеше да е съвместило щяха да са съвместили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвместял съм съвместяла съм съвместяло съм съвместели сме
2 лице съвместял си съвместяла си съвместяло си съвместели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвместил съм съвместила съм съвместило съм съвместили сме
2 лице съвместил си съвместила си съвместило си съвместили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съвместил била съм съвместила било съм съвместило били сме съвместили
2 лице бил си съвместил била си съвместила било си съвместило били сте съвместили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съвместя щяла съм да съвместя щяло съм да съвместя щели сме да съвместим
2 лице щял си да съвместиш щяла си да съвместиш щяло си да съвместиш щели сте да съвместите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съвместил щяла съм да съм съвместила щяло съм да съм съвместило щели сме да сме съвместили
2 лице щял си да си съвместил щяла си да си съвместила щяло си да си съвместило щели сте да сте съвместили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съвместил бих съвместила бих съвместило бихме съвместили
2 лице би съвместил би съвместила би съвместило бихте съвместили
3 лице би съвместил би съвместила би съвместило биха съвместили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съв-мес-ти съв-мес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съв-мес-тен
непълен член съв-мес-те-ния
пълен член съв-мес-те-ни-ят
женски род съв-мес-те-на
членувано съв-мес-те-на-та
среден род съв-мес-те-но
членувано съв-мес-те-но-то
множествено число съв-мес-те-ни
членувано съв-мес-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-мес-тил
непълен член съв-мес-ти-лия
пълен член съв-мес-ти-ли-ят
женски род съв-мес-ти-ла
членувано съв-мес-ти-ла-та
среден род съв-мес-ти-ло
членувано съв-мес-ти-ло-то
множествено число съв-мес-ти-ли
членувано съв-мес-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-мес-тял
женски род съв-мес-тя-ла
среден род съв-мес-тя-ло
множествено число съв-мес-те-ли