бил си съвместил

Речник на българския език

1. бил си съвместил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си съвместил е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).