бил съм съвместил

Речник на българския език

1. бил съм съвместил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм съвместил е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).