съвместил си

Речник на българския език

1. съвместил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвместил си е производна форма на съвместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съвместил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвместил си е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).