съвместило е

Речник на българския език

1. съвместило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвместило е е производна форма на съвместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвместило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвместило е е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).