съвместил съм

Речник на българския език

1. съвместил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвместил съм е производна форма на съвместя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съвместил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвместил съм е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).