съвместило

Речник на българския език

1. съвместило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвместило е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвместило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съвместило е производна форма на съвместя (мин. деят. св. прич. ср. р.).