съвместил е

Речник на българския език

1. съвместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвместил е е производна форма на съвместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвместил е е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).