1.
съвместѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
съвместѝма, съвместѝмо, мн. съвместѝми, прил. Който може да се извършва или да съществува заедно с други.
същ. съвместѝмост, съвместимостта̀, ж. Съвместимост на характерите.
същ. съвместѝмост, съвместимостта̀, ж. Съвместимост на характерите.
Грешни изписвания (3)
- савместим
- савмистим
- съвмистим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съв-мес-тим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съв-мес-ти-мия | ||
| пълен член | съв-мес-ти-ми-ят | ||
| ж. р. | съв-мес-ти-ма | ||
| членувано | съв-мес-ти-ма-та | ||
| ср. р. | съв-мес-ти-мо | ||
| членувано | съв-мес-ти-мо-то | ||
| мн. ч. | съв-мес-ти-ми | ||
| членувано | съв-мес-ти-ми-те | ||
2. съвместим — сег. вр., 1 л., мн. ч.
съвместим е производна форма на съвместя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).